Празни приказки

Оказа се, че съм най-нетипичният блогър. Където и да проверите за неписаните правила за водене на блог едно от основните неща е блогът да е редовен. В противен случай може да се каже, че няма смисъл. Но тук поне за мен има някакво противоречие - той добре да е редовен, ама нали блогът се пише, когато нещо ти напраи силно впечатлене? Как може да се гарантира, че всяка седмица, да речем в Понеделник, ще ти се случва нещо интересно..Малко като редовните рубрики в някой радиопредавания - не винаги са успешни. То и затова в Морнинг Енерджи схемата е "квото дойде". За какво всъщност исках да пиша? Какво интересно ми се случи....

Слушах за така наречения citizen journalism. Хората именно чрез блоговете правят това, което комерсиалните медии не правят, за да не загубят пари от реклама. Например съвсем спокойно в блога мога да говоря как пиците на Мис Каприз, които продават замразени са ужасни и да ви кажа да не си ги купувате, докато по Енерджи това няма как да стане. Няма обективна журналистика от доста време. Не вярвам това да е новина за когото и да е. /Естествено ако някой води преговори с Мис Каприз от Енерджи ще трябва да махна този пример/. Истината е, че за да гледаме любимите си малоумни сериали, които ни карат да забравим за това, че дължим пари на банката ще трябва да жертваме обективната информация. Медиите се издържат от пари и те няма да съществуват ако рекламодателите се обидят. Защо обаче се обиждат? Може би човек като си плаща смята, че винаги е прав. Пък и тези, които получават парите изграждат ореол около него. Как да му кажат, че пиците му, които се продават в 345 са ужасни? Всъщност може би той дори незнае, че тези пици са ужасни и се чуди защо продажбите му не вървят и затова дава пари за реклама. Както обикновено попадаме в омагьосания кръг.

Да се върнем на блогърите и техните нецензурирани от нигого постове. Може ли да им се има доверие? Повечето блогъри ревностно защитават своята позиция и влагането на чувства е основно. Стилът е увлекателен и се чете лесно. Общо взето като една приказка. Но това страстно описание на случки от действителността може ли да ни даде обективна картина? Моят отговор е не. И общо взето сме прецакани от гледна точка на обективни източници на информация. От една страна комерсиалните медии зависят от рекламодателите /а за държавните, които получават заповеди директно от управляващите не ми се говори/, а от друга блогърите, които обичат да преувеличават. Това не е само в България /преди някой да е казал "Българска му работа"/, това е характерно за целия свят. И тъй като всеки сам си определя как да живее мога да заключа, че няма обективна информация, защото на обществото не му трябва. Ако толкова много ни пукаше нямаше основна тема на разговорите в офиса да е Мюзик Айдъл.

И наистина замразените пици на Мис Каприз имат нужда от подобрение - тестото е твърдо и някой спестява от продукти.