Празник

Днес е Денят на радиото и телевизията и День Радио - поне на мен така ми е известно - в две страни - България и Русия - колегите празнуват. Почитат паметта на Александър Попов. На 7 ми май 1895 той успешно демонстрира свое изобретение. Приемам, че днес и аз имам празник /въпреки, че честваме този ден под руско влияние. В света се приемат Никола Тесла и Маркони за бащи на радиото, но тук май още сме по стар стил - още сме в 60те, когато руснаците твърдяха, че техен инжинер е поставил основите на BMW/. Така - имам си професионален празник и какъв по-добър повод да си спомня за моите вдъхновители.

Вероятно нямаше да работя в радио ако не бяха те



На 15-ти Октомври 1985-та година в 5 часа по Гринуич тръгва нов сървис на the Voice of America – „Good Morning, Munich, Paris, Rome, Geneva! This is Dan Alexander on the all new VOA Europe – born in the U.S.A.” За първи път таргета на Гласът на Америка са младото поколение. За целта се създава музикален микс с американска поп музика и приятелски настроени водещи. „We’re music and more! We’re VOA Europe!”. Постепенно станцията се появява по ФМ и в Източна Европа. В нашата страна това е първата недържавна станция – в София на честотата на сегашното радио Витоша. Фурорът е толкова голям, че тук се създава и кафе с името VOA Europe. Форматът „music and more” се харесва на бъдещите медийни магнати в Централа Европа и те бързо го копират, за да пуснат свои станции на мястото на VOA Europe. 11 - години по-късно на 31 Декември 1996-та след намаляване на бюджета VOA Europe приключва излъчване. Rob Mclean: „I love you and I’m sorry we have to go! So long!” Редица хора смятат, че това е неразумно решение и сред тях член на Американския конгрес, който казал „Когато спреш да общуваш с приятелите си, те бързо могат да се превърнат в твои врагове.”


Именно VOA Europe събуди у мен желание да се занимавам с радио. Те са моите вдъхновители. Какво ми харесваше? Просто ме кефиха…но това не е отговор на човек, който на 5ти май направи 12 години професионално отдаване на радиото. Сега като се замисля и анализирам три основни неща ми харесваха във VOA Europe:

- позитивното излъчване от водещите
- постоянството във формата
- суперпрецизния подбор на музиката – нямаше случайни парчета, братче

Често казано тези три неща липсват на българския медиен пазар, но съм убеден, че нещата ще се подобрят.

Защо всъщност трябваше сървиса VOA Europe да бъде закрит?

Още от самото начало е имало скептици за този формат. Идеята е била Америка да се сдобие с млади приятели от Европа, но как може да се реализира такава сложна мисия? Трудно…Програмирането от съвременна комерсиална гледна точка е било пълен провал – смесване на Марая Кери /музика/ и кратки фичъри за живота в Америка като за бездомните в Маями /и още нещо/. Но така или иначе ние си бяхме свикнали на подобен формат от БНР – музика и говор. В Америка форматите са доста категорични. Друга причина за провала е липсата на местното звучене, което е трудно за постигане от водещи, които са на разстояние от 6 часови зони. В последните си години VOA Europe става филър за изгряващи източни европейски радиостанции. И така след неуспешен опит през 1995 в намирането на спонсори, през 1997 тръгва само музикалното VOA Express, което по-късно става VOA Music Mix.

Добра или лоша идея на мен ми харесваше и ми липсва.

Чудя се какво ли правят сега тези, които правеха VOA Europe?

Jeff Roberts е Jeff Matzka и си работи усърдно с гласа си

John Martin е във Вашингтон в Mix 107.7

Rob McLean e в Radio Voyager

Denise Spivak си я намерих Myspace. Работи в answerQuest

Mike Kaufman и той е в Radio Voyager

J.R. Russ си е консултант и VO talent


Eric Phillips по едно време беше в водещ и PD в Radio Voyager, а сега нямам идея, както и за Carol Parker.

PD-то на VOA Europe Ted Landphair си има много интересна редовна рубрика по VOA


…за малко да забравя…Casey Kasem – този пич, който е набор 32 е още в радио бизнеса


btw, тук успях да събера малко звук от тези приятни хора.

И така в днешния си професионален празник /по стар руски стил/ празнувам като си спомням за американските си вдъхновители…