Днес ми беше ден за оплаквани или казано на руски Bitchy Day. Надявам се Тони и Катето много да не съм ги претоварил, ама друго било като се оплачеш. Брей, тези наши сънародници...разбрах защо живеят спокойно. Ми те какво правят повечето по цял ден? Оплакават се. На мен скоро няма да ми се случи да се оплаквам пак, защото не ми е привично и съм човек, който дори да му спрете слънцето пак ще свети /Да е жив и здрав Джейсън Мраз/, но нека сега, докато все още не съм излезнал напълно от това състояние да се опитам да го анализирам....
Имах два поредни смотани дни. На пръв поглед други са направили нещо, което ме е накарало да се замисля за това колко нещастни могат да бъдат простите хора /ето почвам пак/, но да не забравяме, че ние се филмираме по този начин. Ние определяме как да се чувстваме и възприемаме света около себе си. Имах една много ярка мисъл, но ми изчезна....Та, днес се оплаквах. Бях типичен българин. Надувах главата на приятелите си. Влязох в ролята на жертва. Изкарвах другите виновни. Бях зъл.
Интересно защо хората обичат да се оплакват? Според мен процесът на оплакване започва в момента, в който признаеш колко си слаб и как другите властват над теб. Айде пак да вкараме 500 годишното турско нещо си там. Емоционално сме били сринати и единственото, което сме можели е да се оплакваме, защото когато се оплакваме си стоим в зоната на комфорта - все едно сме в полата на мама и чакаме тя да ни успокои. Май някакъв виден психолог беше казал, че истински порасваме като се отделим от родителите си. Следите ли мисълта? Оплакваме се, защото така е по-лесно и безопасно, т.е. оплакват се страхливците.
И все пак - какво толкова е станало? Защо съм досаждал с оплаквания? Просто в бедните държави и в такива, в които до скоро всички са били равни не могат да се приемат хора, които успяват. Първите не искат да са сами, а за вторите е необходимо време, много време да се променят. И в двата случая БГ-то е прецакано. Ето един интелигентен начин да се оплачеш в три изречения....
Трябваше да го отбележа този ден. Тези, които ме познават са наясно, че нищо не може да заличи вярата ми в доброто и за мен светлината в тунела никога няма да се превърне в такава от влак. Побеждавам гравитацията /да се гледа мюзикъла Wicked/ и не ми е нужен подкаст с медитация за позитивни мисли, за да се усмихна.
Вече за мен е ясно човек, който се оплаква е, човек, който се страхува.
Отказвам да бъда жертва! /това е бъзик с онази сцена от Американски прелести в колата/
Напуснете тази досадна зона на конфорт и направете нещо съществено в живота си.
Повече никакви оплаквания!
Tuesday, August 21, 2007
Saturday, August 11, 2007
И ся ко ша праим? (ФМ радиото)
За първи път радиохората се запитаха „И ся кво ша праим?” в зората на телевизията. После се появиха портативните касетофони, последвани по-късно от ем пе три плейърите и да стигнем до момента, в който на устройство по-малко от дланта ми можем да си слушаме нашата си най-любима музика, да гледаме най-любимите си филми и да слушаме любимите предавания, когато НИЕ искаме и да ЧУЕМ любимия си вестник.
Какво става с радиото? Единствено хубавият саунд дело на Орбан или Омния и прогнозата за времето ли ни карат да се настройваме на определена честота от ФМ скалата? Радиото само ли си прави лоша услуга като работи съвместно с Интернет и новите технологии?
Вече е факт – в Щатите, където този бизнес е на нива, за които тук можем само да четем, инвестициите за реклама в ефирното радио са за първи път по-малко от инвестициите, които ще бъдат направени за реклама в Интернет.
Ще се опитам да ви върна назад във времето със спомени от наученото за развитието на радиото. Ако не ме лъже паметта първото комерсиално радио се появява 20те години на 20ти век в Ню Йорк и става дума за платени предавания. Да оставим комерсиалната страна и да помислим за причините, поради които хората тогава биха слушали радио. Представете си каква радост е била да знаете, че това, което слушате вие се слуша и от хиляди други хора по едно и също време. Колкото и странно да звучи това довежда до едно усещане за „обединеност”, за принадлежност. Даже слушателите са се събирали в една стая с най-новите си дрехи и всички са сядали да слушат. Тогава друг медиум /използвам латинската дума, защото ме кефи/ е нямало и било нормално да са монополисти в това отношение, но по-късно се появява и телевизията. Малко шаш, но за хората от моята кръвна група такова нещо като сигурност не съществува. В живота ни има само възможности. Как така собствениците на радио ще останат без пари? Я бързо да измислим нещо. Не било нужно да се измисля каквото и да било. Предимствата на радиото били очевидни – може да го слушаш навсякъде, дава ти свобода на въображението /тази, която ти говори може в главата ти да е руса, да е гола като в действителност да е…айде, не обичам да обиждам жени/ и пуска любимите ти хитове.
Към изброените предимства по-късно се прибавя и факторът „изненада”. Хубава формула – имаш сигурност /което е добре за психиката/, че избраната от теб станция пуска любимите ти хитове и от друга страна не си наясно кога точно ще прозвучат Plain White T’s и ги чакаш, докато слушаш рекламите. Това е нещо като партньорът да ти завържи очите по време на секс – знаеш, че няма да ти направи нещо лошо, но какво точно хубаво и кога – не се знае. Все пак да говорим за радио – да не забравяме и водещите. Те са най-силният капитал на една станция и най-скъпият. Това е едно от основните неща, които отличава едната станция от другата.
Така – нека сега да си представим, че сме в края на 90те години на миналия век. Радиото е в своя апогей – не е победено от телевизията и касетофоните и тем подобни също не са го изместили. Има някакъв си Интернет, но той се използва само от деца, които тайно гледат порно. Да си представим, че сме един обикновен човек и трябва да намерим място на радиото в нашия живот. Ко праим? Слушаме го в колата сутрин и следобед в трафика. В българския вариант – и по заведенията. В случите, в които го избираме го правим, защото там чуваме първо хитовете, научаваме прогнозата за времето, слушаме и любимото си шоу. Освен това и звукът е добър.
Както радиото си беше в апогея и не се притесняваше от нищо така бавно, но сигурно останалите видове канали за съобщения не спят и използват най-различни похвати да се развиват със страшна скорост. Телевизията отново набира скорост. Радиото няма с какво ново да впечатли и започва да става съюзник на телевизията вместо враг. Предаванията, които се слушат напомнят на сериали от малкия екран. Предавания на телевизията мощно се рекламират по радиото. Интернетът също се развива. Радиото е под обсада. Любимите песни в Интернета се представят по-атрактивно, отколкото по радиото, следим за подкаста на любимите си предавания вместо да ги слушаме заедно с рекламите по радиото. Самото радио се обвързва с Интернета. Това за мен си е знак, че нещо издиша в системата.
60 гигабайта са много. В един ай под можеш да сложиш всичките си любими филми, песни, предавания, вестници. Защо да слушаш радио? Защо да гледаш телевизия? Май само новини в реално време не можеш да получаваш…грешка – можеш – iphone.
Инвестициите за реклама в ефирното радио са за първи път по-малко от инвестициите, които ще бъдат направени за реклама в Интернет, Пол Маккартни наскоро издаде албум в Старбъкс, кандидатите за президент на Щатите не дебатират пред репортери, а пред „истински хора” чрез YouTube. Според Арбитрон Интернетът е най-същественото средство за масова комуникация за американците.
Далеч съм от мисълта, че трябва вече да пишем некролози за радиото, но е хубаво да се замислим дали вече не е време радиото да започне да се държи малко по-уверено и да не се притеснява да изтъква своите предимства. Моите наблюдения са, че има едни идеи, измислени преди около 20 години, които обикалят света и нищо ново не се измисля. Трябва да се действа. В главата ми се въртят някои сигурни предимства за радиото, но дали тези предимства са от значение за потребителите на нашия труд?
Толкова ли отслабва значението на радиото, че една от основните му задачи е да служи за популяризиране на други средства за масова информация? Ако работите в радио и някой ваш колега препраща слушателите към уеб сайта няма ли да е по-добре да припомните, че вече не сме 90те?
Какво става с радиото? Единствено хубавият саунд дело на Орбан или Омния и прогнозата за времето ли ни карат да се настройваме на определена честота от ФМ скалата? Радиото само ли си прави лоша услуга като работи съвместно с Интернет и новите технологии?
Вече е факт – в Щатите, където този бизнес е на нива, за които тук можем само да четем, инвестициите за реклама в ефирното радио са за първи път по-малко от инвестициите, които ще бъдат направени за реклама в Интернет.
Ще се опитам да ви върна назад във времето със спомени от наученото за развитието на радиото. Ако не ме лъже паметта първото комерсиално радио се появява 20те години на 20ти век в Ню Йорк и става дума за платени предавания. Да оставим комерсиалната страна и да помислим за причините, поради които хората тогава биха слушали радио. Представете си каква радост е била да знаете, че това, което слушате вие се слуша и от хиляди други хора по едно и също време. Колкото и странно да звучи това довежда до едно усещане за „обединеност”, за принадлежност. Даже слушателите са се събирали в една стая с най-новите си дрехи и всички са сядали да слушат. Тогава друг медиум /използвам латинската дума, защото ме кефи/ е нямало и било нормално да са монополисти в това отношение, но по-късно се появява и телевизията. Малко шаш, но за хората от моята кръвна група такова нещо като сигурност не съществува. В живота ни има само възможности. Как така собствениците на радио ще останат без пари? Я бързо да измислим нещо. Не било нужно да се измисля каквото и да било. Предимствата на радиото били очевидни – може да го слушаш навсякъде, дава ти свобода на въображението /тази, която ти говори може в главата ти да е руса, да е гола като в действителност да е…айде, не обичам да обиждам жени/ и пуска любимите ти хитове.
Към изброените предимства по-късно се прибавя и факторът „изненада”. Хубава формула – имаш сигурност /което е добре за психиката/, че избраната от теб станция пуска любимите ти хитове и от друга страна не си наясно кога точно ще прозвучат Plain White T’s и ги чакаш, докато слушаш рекламите. Това е нещо като партньорът да ти завържи очите по време на секс – знаеш, че няма да ти направи нещо лошо, но какво точно хубаво и кога – не се знае. Все пак да говорим за радио – да не забравяме и водещите. Те са най-силният капитал на една станция и най-скъпият. Това е едно от основните неща, които отличава едната станция от другата.
Така – нека сега да си представим, че сме в края на 90те години на миналия век. Радиото е в своя апогей – не е победено от телевизията и касетофоните и тем подобни също не са го изместили. Има някакъв си Интернет, но той се използва само от деца, които тайно гледат порно. Да си представим, че сме един обикновен човек и трябва да намерим място на радиото в нашия живот. Ко праим? Слушаме го в колата сутрин и следобед в трафика. В българския вариант – и по заведенията. В случите, в които го избираме го правим, защото там чуваме първо хитовете, научаваме прогнозата за времето, слушаме и любимото си шоу. Освен това и звукът е добър.
Както радиото си беше в апогея и не се притесняваше от нищо така бавно, но сигурно останалите видове канали за съобщения не спят и използват най-различни похвати да се развиват със страшна скорост. Телевизията отново набира скорост. Радиото няма с какво ново да впечатли и започва да става съюзник на телевизията вместо враг. Предаванията, които се слушат напомнят на сериали от малкия екран. Предавания на телевизията мощно се рекламират по радиото. Интернетът също се развива. Радиото е под обсада. Любимите песни в Интернета се представят по-атрактивно, отколкото по радиото, следим за подкаста на любимите си предавания вместо да ги слушаме заедно с рекламите по радиото. Самото радио се обвързва с Интернета. Това за мен си е знак, че нещо издиша в системата.
60 гигабайта са много. В един ай под можеш да сложиш всичките си любими филми, песни, предавания, вестници. Защо да слушаш радио? Защо да гледаш телевизия? Май само новини в реално време не можеш да получаваш…грешка – можеш – iphone.
Инвестициите за реклама в ефирното радио са за първи път по-малко от инвестициите, които ще бъдат направени за реклама в Интернет, Пол Маккартни наскоро издаде албум в Старбъкс, кандидатите за президент на Щатите не дебатират пред репортери, а пред „истински хора” чрез YouTube. Според Арбитрон Интернетът е най-същественото средство за масова комуникация за американците.
Далеч съм от мисълта, че трябва вече да пишем некролози за радиото, но е хубаво да се замислим дали вече не е време радиото да започне да се държи малко по-уверено и да не се притеснява да изтъква своите предимства. Моите наблюдения са, че има едни идеи, измислени преди около 20 години, които обикалят света и нищо ново не се измисля. Трябва да се действа. В главата ми се въртят някои сигурни предимства за радиото, но дали тези предимства са от значение за потребителите на нашия труд?
Толкова ли отслабва значението на радиото, че една от основните му задачи е да служи за популяризиране на други средства за масова информация? Ако работите в радио и някой ваш колега препраща слушателите към уеб сайта няма ли да е по-добре да припомните, че вече не сме 90те?
Subscribe to:
Posts (Atom)
