Wednesday, July 25, 2007

Нека да ги оставим да почувстват свободата


Медиците се завърнаха! Вече са на свобода! Тук наистина една снимка говори достатъчно за настроението на повечето от нас.

Само си представете близо девет години да сте в тяхното положение и да се върнете в родината си, при своите роднини, хората, които обичате...

Не случайно вкарването в затвора е много крайна мярка. Смята се, че когато човек влезе зад решетките психиката му се променя тотално. След това нанесените вреди са огромни.


Обикновено не съм в много добри отношения с останалите "журналисти" в България. Все с негативното напред, все разбират от всичко. Да, това им е работата - до осведомяват обществото, но забелязвам, че желанието за по-голям рейтинг води до абсолютни простотии. Няма ли един психолог да обясни състоянието на медиците и някой да го чуе? Абе оставете ги малко на спокойствие! Как се били чувствали? Дали ще обвинят някого? и т.н. Върнали са се, в шок са, незнаят на кой свят се намират...

Вчера слушам една репортерка - била недоволна от това, че охраната на летището не я допуснала в залата до медиците. Страннен ми е подходът на българските медии. Наистина. Хората си отиват на преглед - те след тях. И не се чувствам зле, че не се кефя на действията на колегите, които не помагат за по-лесното връщане на медиците ни към нормалния живот.

Честно казано, имам чувство, че сестрите ни и техните роднини са участвали в Мюзик Айдъл или Биг Брадър и след края на шоуто трябва да спазват договора и да дават пи ар интервюта.

Thursday, July 19, 2007

Свърши голямата ваканция





Публикувам извадка от дневника си за пътувания. Починах си добре и за моя радост ТОЗИ ПЪТ НАРУШИХ ТРАДИЦИЯТА И НЕ ИЗГУБИХ НИЩО...освен стегнатата си фигура /качих две килца/....

"18ти Юли. 1145 CET

В самолета към България.

За първи път изпитах лека паника на излитане. По принцип нямам такива усещания, но при това излитане малко след като се отлепихме от земята от климатика започна да духа горещ въздух. Кво ли не си помислих, но сега всичко е ОК, бялото вино прибавя още загар към средиземноморския ми тен. От слушалките ми звучат Маруун 5 от периода ми на нелегално сваляне на музика.

Какво научих за две седмица в Коста Бланка:

- В Испания говоренето на испански не пожелателно, а задължително. Нучих няколко фрази, ама пустите му разговорниците те учат как само да задаваш въпроси или да се обясняваш в любов. Не са предвидени възможни отговори.

- Гаспачото и паеята не се вписват в списъка с любимите ми ястия.

- Когато има пешеходна пътека - пешеходците са с предимство. Свикнах с този навик и сега в БГ трябва май да се отучвам пак..

- На плажа не мога да стоя повече от два часа. Тенът не е най-важното по време на лятната ваканция на море.

- Ако искам да приличам на испанец ще трябна да си пусна бакенбарди и опашка по желание...

Сега като си правя равносметка, обаче основно се чудя - това, че виждам отново русата стюардеса с външен вид на модел, не е ли знак, че сме направени един за друг...."