43 Часа във Виена

Почти всеки един мой приятел се опитваше да ми внуши, че да отидеш до Виена за два дни е равносилно на "гъз път да види". Тук сме свикнали да пътуваме за по една - две седмци и в края на пътуването да сме се изпокарали със своите роднини/приятели. За ваканция - да, но когато става дума за разглеждане за мен е съвсем нормално. Заедно с брат ми този уикенд се разходихме до Виена. Ако сте решили и вие да прекарате един уикенд там следващото инфо може да е от полза.

Най-добрият официален сайт за Виена е тук.

Като човек, който пътува често съм свикнал да проверям с подробности важните информации за мястото, което ще посещавам. В Интернет проверявам цени за самолетни билети, търся изгодни хотели, градски транспорт, ХРАНА, забележителности. Предпочитам сайтове като TripAdvisor, в които други туристи описват своите преживявания. Изключително полезна информация можете да получите и от ваши приятели, които вече са ходили вече на това място. Най-полезните съвети съм получавал от американци /Благодаря, Тони!/.Американците знаят как да пътуват!

Ето как протече моят уикенд в европейската столица с информация за цени и т.н. Да, възможно е да разгледате Виена за 43 часа. Цените са за един човек. Аз поне останах с впечатление, че съм разгледал достатъчно. Не успях да опитам от световноизвестните фалафели, но някой друг път :-)

Събота, 16-ти Юни

0940: София - Виена - Скай Юръп:76.64 Евро
Както обикновено на летище София имаше закъснение и тръгнахме към 1000. Доволен съм от пътуването. Те са нискобюджетна компания, но имаха стюардеси и стюарди , които бяха любезни. Единственият проблем /с който сякаш съм обречен да се срещам/ беше ревящо хлапе. Закуски и напитки в самолета се севрират срещу заплащане: 05.00 Евро

1050: На летището Виена.

1135: CAT - само за 16 минути до града. Билети могат да се купят онлайн или на самата спирка. По-добре си купете двупосочен билет. Няма начин да не забележите зеления влак. Двупосочен билет: 16.00 Евро.

1151: Вече сме на Wien Mitte. От там се хващат всякакви видове градски транспорт. По европейски се движи точно на време. Можете да си купите единократен билет, за един ден или туристически за 72 часа. Ние щяхме да стоим два дни и решихме да си купим по един билет за 24 часа: 05.00 Евро. На самата спирка има разписания и подробни карти. Хубаво е, че в мрежата на градския транспорт има и нощни автобуси, които се движат от 0000 до 0500. Много е важно да си валидирате билета преди да се качите на транспортното средство. Това е нещо като перфорирането в нашия си градски транспорт. Извършва се на едни машинки преди самата спирка.

1230: На резервирания хотел. Pension Kraml - Семеен хотел в шеста зона, но с много удобен транспорт и вкусна закуска включена в цената. Изключително любезни собственици. За две вечери платих: 58.00 Евро на човек в двойна самостоятелна стая.

1300: Шонбрун - огромен дворец. Входът в самия дворец е безплатен и в парка също. Могат да се намерят кафененца със сандвичи за 04.00 Евро и вода за по 01.00 Евро. Има специални места, за които има вход като Зоологическата градина и изложбите. Ние избрахме да влезнем в двата лабиринта - забавно е - само за 02.90 Евро. Дворецът е прекрасно място за снимки.

15.30: Централната част на Виена и онази готическа катедрала, около която гъмжат туристи от целия свят и мирише на коне. Stephansdom. После малко разходка, Музеят на Моцарт /брат ми плати май 08.00 Евро за вход с аудиотур/.
В този отрязък от време бях повече от щастлив да забележа едно любимо лого - Starbucks. За около 12.00 Евро се почувствах като в Америка. Още малко разходка и време за почивка в хотела.

1900: Хотелът

2000: Време за вечеря. Пица Бизи. Слизате на Катедралата и тръгвате надолу и след около две пресечки виждате логото. Пиците се правят пред вас. Голямо парче пица е за 02.50 Евро. Бирата и тя е около 02.00 Евро. Има и друга храна - паста и т.н.

2200: Барове. Има доста и се спряхме на един, в който ни хареса атмосферата. Австралийски бар . Хубава атмосфера и барман, който знаеше малко български. Бирата: около 04.00 Евро.

0000: Време за сън


Неделя, 17-ти Юни


0830: Закуска в хотела

1030: Пратера - голямото Виенско колело и един зелен парк. Да се качиш на Виенското колело е 08.00 Евро. Снимка, която ти правят на входа и си е добър спомен: още 09.60 Евро. Най-интересното се случи, когато се качихме в кабината. Също като ученици някои беше писал там и видях името Младен. Не съм го писал аз. :-)

1200: Техническия музей. На спирката на двореца Шонбрун, само че тръгвате от другата страна на улицата. Минавате през парка и сте там. Входът от 08.50 Евро си струва. Четири етажа с какво ли не и възможности за интерактивни занимания. Три часа обиколка и добре че имаше място за хранене - Супа, нещо с месо и една бира ми излезна около 08.00 Евро.

1600: 24-часовият ни билет беше изтекъл и трябваше да си вземем нов. Взехме си за едно пътуване /01.70 Евро/, защото след това щяхме да вечеряме в района, а за сутринта от хотела ни поръчаха такси. След толкова разходка настъпи моментът за следобедна дрямка.

1900: Разходка в района. Оказа се, че не сме далече от Централната част. Пак бяхме там и отново похапнахме в Пица Бизи - пак за около 05.00 Евро - пица и бира. Това е добра цена :-)

2100: Време за сън

Понеделник, 18-ти Юни

0500: Такси от хотела до Виен Митте: 10.00 Евро

0538: CAT

0554: На летището

0630: В самолета

Около 250 Евро...добра сделка за толкова много неща...

В търсене на себе си

Оказа се, че все пак има хора, които четат блога и се питат защо нямам по-често постинги...Искали някакви мои разсъждения. Сега съм просто в сесията и единствените ми разсъждения отиват при преподавателите в СУ. Реших да публикувам тук едно есе, което ще ми бъде оценено във Вторник. Ще се радвам да получа обратна вързка и от вас.

„Погледнах в очите му. Това може би е най-страшното нещо на света.В тях нямаше нищо, просто празнота. Обикновено можеш да погледнеш в очите на хората и да видиш живот, техните истории, но в неговите имаше просто празнота.”

Интересно откъде ли идва този цитат? Кой би могъл види най-страшното нещо на света в очите на друг? Какво ли би накарал някой да гледа по този начин…ако изобщо празнотата в очите може да се нарече „гледане”?

Като консултант вероятно това е най-страшното – да не можеш да видиш нищо в очите на клиента. Това може да има редица обяснения и причини, но за мен става страшно, когато този празен поглед е на същия човек, който преди мигове убива невинни млади хора и след като изстрелва около 200 куршума слага край на своя живот.

Цитатът в началото от на 20 годишен студент втори курс, който учи биология. По време на часа му по немски в стаята влиза въоръжен млад мъж, облечен в тъмни дрехи. За съжаление това не се оказва лоша шега и младият мъж застрелва 32 души за не повече от два часа.

Cho Seung-Hui все пак е имал своя живот и своята история, но отказвал да ги сподели. Той бил откровен единствено в кошмарите си, в своите есета и в деня, в който извършва най-жестоко убийство в историята на американските университети – това във Virginia Tech. По ирония на съдбата дори последният му опит да сподели своите тревоги с обществеността е почти провален. Той изпраща видео запис със своята история, но записът пристига ден по-късно, защото е написал грешен пощенски код.

Като стотици хиляди корейци семейството на Cho имигрира в Съединените Щати през 1992-ра година в търсене на Американската мечта. За семейството било най-важно децата им получат добро образование. По-голямото дете в семейството била сестрата на Cho - Sun Kyuing. Семейството решава на всяка цена дъщеря им да бъде приета в университет от Бръшляната лига. Тя отива да учи икономика в Принстън. По това време Cho е на осем години. Бащата работил по 12 часа на ден, за да може дъщеря му да плаща своите такси. След време и Cho е приет, но не в толкова престижния Virginia Tech. Родителите предпочитат да говорят за успехите на дъщеря си, но не и за тези на своя син. Междувременно синът се държи асоциално в училище, чувства се неудобно по време на купони, предпочита да общува онлайн, пише есета, които обезпокояват неговите преподаватели. Веднъж е бил приет в психиатрична клиника за преследване на момичета, но след като констатират, че е в депресия е изписан.

Дотук всичко звучи като казус, за който се очаква консултантът да изрази своето професионално мнение. Сигурно подобни случаи са описани в теоретични разработки, дават се съвети за това как да се действа, вероятно има и готова рецепта за причините и това как може да избегнем подобни случаи в бъдеще, но за мен от позицията на все още непрофесионален консултант цялата тази история рисува една картина първо на ценностите в обществото и второ ме кара да се замисля над факторите, които биха могли да повлияят на един студент да застреля над 30 свои колеги и след това да сложи край на живота си.

Причините за превръщането на една личност в убиец може би ще ме вълнуват още дълго време. Попаднах на едно интервю по Си Ен Ен, в което професор говореше за негово изследване, свързано с хората, които се превръщат в убийци. Неговият екип са открили, че тези, които са склонни да убиват живеят в бедни или богати квартали, имат или нямат образование, имат или нямат пари. С други думи всеки един от нас може стане убиец. Въпросът е какво би го накарало?

През 1999 двама въоръжени студенти атакуват Columbine High School в Колорадо. Те залагат 50 бомби и убиват 12 ученици и учител преди да се самоубият. След тази трагедия много хора са обвинили средствата за масова комуникация и видео игрите, в които може да убиваш собственоръчно. Имало и такива, които смятат, че убийството е станало под влияние на филма Basketball Diaries, в който тийнейджър-наркоман си представя как убива учител и своите съученици.

Медиите несъмнено влияят върху поведението на хората. Времето, което хората прекарват пред малкия екран се увеличава значително в стремежа на телевизиите да привлекат повече зрители с насочване посланието точно към нас. В тази връзка отговорността на средствата за масова информация е голяма, тъй като те могат да бъдат един от факторите, които влияят на формирането на личността.

Лесно е да обвиним медиите, но дори след това сякаш не можем да си кажем, че сме открили отговор на въпроса. Учените, които изследват криминалното насилие смятат, че не можем да посочим само един фактор за формиране на убийците. В интервю за списанието Нюзуик психологът Джеймс Гарбарино от Loyla University в Чикаго, който е изследвал училищни стрелби казва: „Това е все едно когато детето изгражда кула от кубчета. В крайна сметка тя пада, но не можем да обвиним за това последното кубче. Падането е акумулиране на рискови фактори.”

Привържениците на генетиката са били „щастливи”, когато през 90-те години семейство холандски социопати са извършвали импулсивни и агресивни престъпления. Отговорът на въпроса с факторите е бил вече ясен. Всичките 14 члена на семейството са имали идентичен ген в X хромозомата. „Генът на насилието” бил открит. Това бил ген, който произвежда по-малко от ензима MAOA - разграждащ се до серотонин и норадреналин. Тази теория претърпява крах през 2002, когато други учени доказали, че по-малкото количество MAOA може да доведе до агресия и жестокост, но предимно в случаите, в които индивидът е бил обект на насилие като дете.

Следват редица теории, в които се залага предимно на биологичните особености на индивида. В статиите, които прочетох след масовото убийството във Virginia Tech през Април попаднах на какви ли не обяснения– ниска префронтална дейност на кортекса, която води до липса на емпатия и нежелание за обмисляне на действията; наличие на повече тестостерон, което води до повече агресия; свободната продажба на оръжия…Да, тези фактории несъмнено оказват някакво влияние, но как протича живота на потенциалните убийци?

Повече от 90 процента от масовите убийци са мъже. Те са на възраст между 25 и 35 години и малко от тях имат досие в полицията. Някои убиват за отмъщение, други за слава. Общото в техния живот според криминалните психолози са преживяванията им. „Масовите убийци са онеправдани, наранени, депресирани, социално изолирани и най-вече обзети от параноя. Те смятат, че светът е срещу тях.” (професорът по криминална психология Луис Шленсингер от Джей Джей Колидж ъф Криминъл Джистис в Ню Йорк)

Отново въпроси, но този път поне според мен отговорите са ясни. Самият Cho Seung-Hui в предсмъртния си запис казва „Вие имахте всичко, което искахте. Мерцедесите не ви ли бяха достатъчни, изчадия такива? Златните ви огърлици не бяха ли достатъчни за вас, сноби?...” И още: „Вие разрушихте сърцето ми, изнасилихте душата ми и изпепелихте съзнанието ми.”

Преди няколко седмици с приятели си говорихме за ценностната система на хората и как тя бързо се променя, независимо от страната, в която живеем. Да си успял все по-често е свързано с кариерата и парите. Човек може да остане с впечатление, че ако не е на добра позиция във фирмата обществото ще го отхвърли. Пари, лъскави коли, големи къщи и собствени тенис кортове – това е успехът. И тъй като сме социални животни ние търсим някаква връзка с обществото. Ние искаме да сме част от това общество. Все по-рядко обсъждаме с приятелите си кой как се е представил на мача на кварталния стадион. Попаднали сме в общество на кариерата, в което трябва да се съревноваваме с други, натрупали богатство по нечестен начин. По пътя към утвърждаването си ние изминаваме бавно и сигурно крачките към материалното благополучие напълно забравили за собствената си същност и какво НИЕ искаме и как НИЕ се чувстваме.

Моделите на поведение и сигналите, които получаваме ни объркват и попаднали в мрежата на материалния лукс загубваме своята идентичност. Така, когато решим да се обърнем към себе си, към своята истинска същност осъзнаваме, че сме изградили бетонни прегради. Тогава тръгваме към немислимото, все едно готови на всяка цена да открием себе си, да се освободим от примката на лъскавите и празноглави герои на деня. Започваме жестоката битка с фалшивото в себе си, която може да завърши с победа от наша страна, но и с победа на натрупаните фалшиви ценности. Ако бъдем победени механизмите, които започват да действат са онези чужди ценности и поведения, чиято цел е била да ни попречи да открием истинската си същност.

Живеем в общество на променящи се ценности. Цялото това объркване влияе върху съзнанието ни. Също както новата за 23 годишния кореец Cho Seung-Hui американска култура е оформяла съзнанието му в продължение на 15 години, така и в България във времето на промяна всеки ден нов фактор влияе върху ценностите на младите. Не ми е известно някой социолог да е проверил как американското общество е променяло съзнанието на едно корейско момче.

Факторите, които водят до решението да натиснеш спусъка са много – патологични гени, влияние на медиите, депресия, социална изолация и т.н. Не можем да хвърлим вината само върху един от тях. Това, което за мен изглежда несъмнено е тоталната устременост към по-горно стъпало в социалната стълбица до момента, в който пожелаеш да видиш истинското си АЗ и откриеш, че е прекалено късно. На мястото на очите са се появили две огромни безизразни сфери, в които обществото вижда своя образ с цената на една човешка трагедия.


Използвана литература:

“The Mind of A Killer”, Newsweek, April 30, 2007 p. 20 – 33.