Става тъмно в 4 следобед, няма бездомни кучета по улиците, всичко в менюто се върти около рибата, вареното вино с подправки стопля в студените вечери на брега на Балтийски море. Това би могло да се използва за анонс преди рекламите ако след това трябваше да говоря за Юрмала.

Малко преди полунощ на 2ри Декември под звуците на руска музика и най-вече на суперзаразната песен „Малинки” пристигнахме в хотела. Не знаехме дали да кажем на шофьора „Спасибо!” или “Thank you!”. Предупредиха ни, че някой латвийци отказват да говорят на руски. По-късно на няколко пъти, когато ставаше въпрос за годината, в която Латвия се отделя от СССР местните наричаха това време „когато се освободихме”. Русия, обаче присъства в Латвия доста силно – 30 % процента от населението са руснаци, а по кабелната телевизия в хотела поне 90 процента от програмите бяха руски. Бяхме принудени да гледаме FTV и BBC. Изключително богати руски бизнесмени купуват имоти и строят красиви вили дори на защитени от закона места като дюните, например. Едно е сигурно, че независимо кой строи и къде в Юрмала е приятно за окото. През лятото това е мястото за почивка на богаташите. През зимата по улиците е пусто и се движат такива като нас – 5те студента и един преподавател пристигнали на семинар по социален диалог.

Гостувахме на Християнска академия и трябваше да участваме в дискусия за социалната работа. В Латвия освен социален работник съществува и християнски социален работник. Какво е точно последното се предполагаше да разберем в края на десет дневния семинар по програмата Еразъм. След няколко лекции започнах да се чувствам неудобно в кожата си на ортодоксален християнин. Въпреки, че съм кръстен в православна църква трудно можех да разбера всички ритуали и правила, които спазваха в християнската академия. Неделята, в която ходихме на църква съвсем се зачудих дали в България навремето хората не се кръстиха, защото го е наложила модата. Не можех да открия връзката между златото, маниерите от Средновековието, целуването на ръката, БМВ-то след работа в църквата и общуването ми с Бог. Не можех да оправдая хората, които сляпо спазваха правила, ревностно защитаваха позициите си и приемаха чуждо тълкование на Библията. Оказа се, че православното християнство е доста консервативно и залага прекалено много на традициите и ритуалите свързани с тях. Не мисля, че повече мога да се нарека православен християнин….Но дали това има някакво значение? В споровете с латвийците – лектори на този семинар /с изключение на един американец, който уважаваше критичното мислене/ мисля, че това имаше значение. Не мога да съдя за всички латвийци, но тези, които срещнах не обичаха да спорят. Въпросите, които поставяха под съмнение техните виждания оставаха неотговорени или се възприемаха като обида. Това, което все пак съм съгласен, че можем да вземем от Християнството и да го приложим в социалната работа е „любовта към ближния” и възприемането на всеки човек като олицетворение на Господ. Не успяха да ме убедят, че психологията и социологията не са толкова силни, за да помогнат на хората в нужда…Това си е направо тема за отделен блог /Християнския социален работник или обикновения социален работник. Кой е по-добър за обществото?/

5-ти Декември, 10:50 – След три дни мрачно време и нощи с хъркащ съквартирант /естествено, че поисках да се преместя в друга стая и естествено, че го направих/ СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯ! Това си беше истинско чудо. Не ни пукаше за лекцията. Мислихме си само за предстоящото ходене до Рига. Отидохме там, снимахме се с гардовете пред Паметника на свободата, разхождахме се, харчихме лати /една лата е около 3 лева/, но нещо не беше както трябва…..нямаше бездомни кучета. Липсваха ми. Замислих се и осъзнах, че при всичките ми пътувания единствено в БГ-то може да срещнеш бездомни кучета по улицата. Ако трябва да се върна към християнската тема – храмът в центъра на Рига по време на комунизма е бил планетариум. Снимки, харчене на пари, снимки и какво….а, да – ангелчета по улицата, на които пишеше „Ангелите нямат отражение” – кампания за защита на пешеходците, която ги подтиква да носят отражатели, за да не се превърнат в ангели. Имаше какво да се види – Стария град, Централния площад, пазара, вглъбените в себе си и мълчаливи хора в градския транспорт. Беше време да се връщаме в Юрмала – поредната рибешка вечеря ни чакаше.

Все по-трудно откривах връзката между Християнството и социалната работа, но за сметка на това попаднахме на място, в което знаеха, че зеленото не е просто цвят, получен от смесването на жълто и синьо. Тези хора знаеха как да се грижат за планетата – осветлението в коридорите на Академията се светваше само ако беше крайно необходимо, компютрите в библиотеката се изключваха всеки път, когато приключваш работа с тях.

Извън лекциите откривахме нови алкохолни вкусове. В нощите с безкрайни игри на карти опитахме почти всички местни бири и не останахме много очаровани. Насочихме се към Коледното вино – греяно вино с местни подправки – това е истината за сгряване в ледените нощи. Има и една напитка – БАЛЗАМ – тя също помага.

Юрмала. Любопитен съм как ли изглежда това курортно селище за богаташи през лятото? Ще съм много щастлив ако успея да намеря 1000 лати /около 1 400 Евро/ за наем там и да прекарам лятото…дори ако отново ми се наложи да убеждавам местни жители, че красотата на Земята се крие в разнообразието.