Ние пак сме тук

Не може така последната публикация да е с негативен отенък. Просто е недупостимо :-)

Обичам да споделям това, което съм прочели или чул. Правя се на всезнаещ и "помагам" на приятелите си да изберат верния път. Неведнъж съм спорил с хора, които твъдят, че просто не им остава време за фитнес. Моето твърдение беше, че те си търсят извинение. През изминалите два месеца се убедих, че реалността рядко има допирни точки с литературата и скъпите семинари за самоусъвършенстване. Бях толкова затрупан със задачи, че общо взето на ден ми оставаха 30 минути за храна, 15 минути за малка почивка и средно по 6.5 часа за сън. Програмата ми бе запълнена. Така за първи път се сблъсках с противоречието между това, което говоря и това, което е логично.

Не след дълго се появи и второто ми разочарование. Казват, че за да усетиш живота трябва да промениш нещо радикално, да напснеш своята зона на комфорт. Написано изглежда доста добре - не се превръщайте в коне с капаци, а рискувайте. Когато се затвориш една врата ти се отварят два прозореца. Каква увереност само лъха от подобни изказвания. Животът, обаче не може да толкова прост като в простото изречение, което ти намира бързо решение на проблема.

Трябваше да взема едно решение, което щеше да затвори една врата. Няма да влизам в подробности, защото става въпрос за протичащи и в момента събития. Има хора, които искат да направят компромис като комбинират решението - да се възползват и от двете страни. При мен е по-важно да избереш само едното. Това говори, че може да поемаш отговорност за думите и постъпките си. Вижте само 50 Сент - каза, че ще прекъсне соловата си кариера ако Канйе продаде повече албуми от него и го направи. В този случай 50 е пример за поведение.

Как обаче се избира една от две алтернативи? Веднага вероятно изниква заучените схеми с плюсовете и минусите. Няма начин. Щом човек се чуди нещата в главата му са 50 на 50. Друг вариант - питайте приятели. Не става. Ако сте попадали в подобна ситуация сигурно знаете, че именно тогава и приятелите ви са разделени на равни лагери. Изобщо в подобни ситуаци на вземане на важно решение имам чувство, че съдата си играе с теб или може би просто ти изпитва волята. Ще се радвам да видя в крайна сметка как вие сте вземали важно решение като преди това ще ви кажа аз до какъв подход се спрях. Каква ирония, че този подход отново ми е спомен от семинар- това, което отричах в началото се оказва, че ще ми помогне най-много. Всъщност има два варианта. Първият е за поддръжниците на Дзен Будизма - мислите го, мислите го и в един момент ви озарява Просвещението - сигурни сте във вашия избор. Вторият вариант за вземане на решение е този, който помогна в моя случай. Просто си представяте, че ви остава една година живот и си мислите за всички неща, които бихте искали да направите. Така поне при мен се появи отговорът на задачката.

И за да не завършвам толкова мрачно - ето над какво работя в момента.

Опитвам се да науча тези стъпки

:-)