Доживях и аз да се оплача

Днес ми беше ден за оплаквани или казано на руски Bitchy Day. Надявам се Тони и Катето много да не съм ги претоварил, ама друго било като се оплачеш. Брей, тези наши сънародници...разбрах защо живеят спокойно. Ми те какво правят повечето по цял ден? Оплакават се. На мен скоро няма да ми се случи да се оплаквам пак, защото не ми е привично и съм човек, който дори да му спрете слънцето пак ще свети /Да е жив и здрав Джейсън Мраз/, но нека сега, докато все още не съм излезнал напълно от това състояние да се опитам да го анализирам....

Имах два поредни смотани дни. На пръв поглед други са направили нещо, което ме е накарало да се замисля за това колко нещастни могат да бъдат простите хора /ето почвам пак/, но да не забравяме, че ние се филмираме по този начин. Ние определяме как да се чувстваме и възприемаме света около себе си. Имах една много ярка мисъл, но ми изчезна....Та, днес се оплаквах. Бях типичен българин. Надувах главата на приятелите си. Влязох в ролята на жертва. Изкарвах другите виновни. Бях зъл.

Интересно защо хората обичат да се оплакват? Според мен процесът на оплакване започва в момента, в който признаеш колко си слаб и как другите властват над теб. Айде пак да вкараме 500 годишното турско нещо си там. Емоционално сме били сринати и единственото, което сме можели е да се оплакваме, защото когато се оплакваме си стоим в зоната на комфорта - все едно сме в полата на мама и чакаме тя да ни успокои. Май някакъв виден психолог беше казал, че истински порасваме като се отделим от родителите си. Следите ли мисълта? Оплакваме се, защото така е по-лесно и безопасно, т.е. оплакват се страхливците.

И все пак - какво толкова е станало? Защо съм досаждал с оплаквания? Просто в бедните държави и в такива, в които до скоро всички са били равни не могат да се приемат хора, които успяват. Първите не искат да са сами, а за вторите е необходимо време, много време да се променят. И в двата случая БГ-то е прецакано. Ето един интелигентен начин да се оплачеш в три изречения....

Трябваше да го отбележа този ден. Тези, които ме познават са наясно, че нищо не може да заличи вярата ми в доброто и за мен светлината в тунела никога няма да се превърне в такава от влак. Побеждавам гравитацията /да се гледа мюзикъла Wicked/ и не ми е нужен подкаст с медитация за позитивни мисли, за да се усмихна.

Вече за мен е ясно човек, който се оплаква е, човек, който се страхува.

Отказвам да бъда жертва! /това е бъзик с онази сцена от Американски прелести в колата/

Напуснете тази досадна зона на конфорт и направете нещо съществено в живота си.

Повече никакви оплаквания!