"Беднякът Милионер" връща надеждите за добро кино

Не си спомням да не съм си поглеждал телефона по време на прожекция. Все по някое време проверявам дали някой не се е сетил за мен. Вчера ми се случи за първи път. 116 минути без прекъсване живо се интересувах как ще се развият няколко сюжетни линии на големия екран. Нямах си и на представа колко много награди е спечелил „Беднякът Милионер”, но сега разбирам защо бил награждаван. Присъединявам се към мнението на критиците, че това е един от най-добрите филми от доста време насам.

Като начало историята е тривиална – бедното момче, което живее в мизерия иска да стане богато. Мизерията из гетата на Индия е показана реалистично, дори на моменти стряскащо – забавно. Деца ровят из сметището, експлоататори се възползват от тях и зрителят усеща как малкото дете трябва да забогатее рано или късно, защото на това са ни научили приказките. За някой този сюжет е достатъчен, за да се направи един комерсиален филм, но Дани Бойл (познат от Трейнспотинг) знае, че от него очакваме нещо повече. И той ни го дава.

Джамал преминава много изпитания преди да седне на стола на „Стани Богат”. Историята му се разказва с интригуващ, нестандартен подход, който на моменти минава в крайности. Ненавършили още 10 Джамал и брат му Салим стават свидетели на убийството на майка си. Към двамата осиротели братя се присъединява едно момиче - Латика. В този момент зрителят усеща, че това няма да бъде просто една приказка за бедното момче, което по стечение на обстоятелствата става победител в „Стани Богат”. Шоуто минава на втори план и пътят до това шоу става по-интересен. Тримата герои попадат в трагични и неописуемо жестоки приключения като сякаш единствено Джамал успява да запази своя образ. Филмът е с характерен индийски край, което обаче не го прави по-малко стойностен.

Играта на актьорите е приятна за окото, особено като се има предвид, че не са ни добре познати. Дев Пател е израснал във Великобритания и никога не е бил в Индия преди снимките на филма. Мадхур Митал, който играе Салим се радва на популярност в Индия, а Фрида Пинто е достатъчно красива, за да искаме повече от нея. Все пак тя е била рекламно лице на известни марки като Шанел и Виза.

„Беднякът Милионер” е изключително цветен филм, както буквално, така и в преносен смисъл. Майсторското изпълнение във всеки едни аспект не ще ви позволи да откъснете внимание от големия екран.

Grammy наградите - пак за пенсионери

Швейцария си отвори работния пазар за българи. Ако това ви радва, все още родните работодатели не са разбрали как да задържат можещите си служители.


Симеончо можел да говори добре пред журналисти, стига да не са от български медии.

Риана не се е явила на Грамми наградите, заради инцидент с гаджето на Риана Крис Браун. Жена (която полицията не посочва) се оплакала, че Браун я нападнал. Той и жената са били в заедно в паркирана кола и като са излезли се е получила кавга. И така Риана и Браун не пяха на наградите.


Тази година самите Грамми трябваше да бъдат незабравими, защото миналата година на юбилейното 50-то издание рейтигът беше адски нисък. Поради тази причина организаторите номинираха артисти популярни сред младите и поканиха много звезди да пеят на живо като предполагат, че това ще помогне на музикалната индустрия. Въпреки това пак най-много награди получи артист, който младите едва ли познават. Coldplay спечелиха за песен на година, а Adele стана най-добър нов артист. Lil’ Wayne, който беше номиниран в 8 категории спечели в 4.

Като радио водещ средно съм изложен на 3,323 бактерии на кв. инч. Ако искам по-малко бактерии мога да стана ТВ продуцент. Най – зле са учителите. Кои професии ни срещат най-вече с бактериите.


Майкрософт прибавят нов бутон за бързо справяне с проблемите.

Като се задомят хората наистина качват килограми. В тази статия освен констатацията предлагат и някой правила как да не позволим връзката да оказва влияние на теглото ни. Любимото ми – грижете се за връзката си, не за апетита.

Блиц

Първото ми интервю за уеб сайт - за Communication Agency Argenta

Morning NRJ

В изминалите няколко дни получих изключително много мейли, текстови съобщения, обаждания и коментари относно края на Морнинг Енерджи. На 23 май беше последното издание на шоуто и от този понеделник сме вече с нова програмна схема на Енерджи. Избягвам да пиша за работата си тук, тъй като предпочитам да съм откровен, но...ето сега нещо за тези, които се чудят какво е станало.

Калинчето излезна в майчинство и седмица след това се промени формата на радиото, за да се опитаме да спечелим повече слушатели. Плюс това Морнинг Енерджи без Калина не би се радвал на успех. Схемата ни сега и е с нов тип музика и уникално сутрешно шоу -рикуест. Моето място в програмата е определено от 13 до 17 часа.

Повечето от вас се интересуваха как се чувствам. Чувствам се добре, даже мога да кажа чудесно, без да преувеличавам. Все пак имам да наваксвам две години недоспиване, но това недоспиване беше оправдавано всеки път, когато с Калина разбирахме, че сме помогнали на поне един слушател да се усмихне. Все още работя в Енерджи и не мога да се впускам в свои лични коментари. Единственото клише, което ми хрумва е "Всяка една промяна е нова възможност". Със сигурност тези две години в Морнинг Енерджи имат специално място в сърцето ми...Всъщност без слушателите с Калина щяхме да сме едни разсеяни, подритващи се под масата и оригващи се в студиото средно добри водещи, които обичат да се карат преди ефир и се сдобряват в ефир. Но в интерес на истината няма да забравя как на Нова Година се обадих на Калина и просто й казах, че тя е най-любимата ми колежка, с която някога съм работил...и това не беше под влияние на алкохола.

А в случай, че сте се чудили, водещият ни мотив през тези две години в Морнинг Енерджи беше "Дръж се естествено!"...Тук можете да чуете някои от нашите избрани моменти.

И за да спазя драматичния тон за подобни "слова"...Благодаря ви, че ни харесвате такива, каквито сме!

Всъщност не е ли прекрасно в 10 вечерта да не се приготвям за сън :-)? Имам толкова да наваксвам от нощния живот на София...

Back2BG???

Несъмено изтичането на мозъци е неблагоприятен процес и то не само за България, но както обикновено именно в България предлагат интересен начин за справяне с него.

Проектът е Back2bg

Случайно попаднах на него, докато гледах новинарска емисия по ТВ7. Общо взето хората си го казаха – този проект е насочен за 70те хиляди, напуснали страната. И така те предлагат примамливи заплати, за да може напусналите БГ да се върнат. Може би и за това владеенето на чужд език е основен критерий. Няма лошо, млади хора са намерили начин да си защитят проекта. Дали са им пари, браво! Ето на това да ни научат - как да печелим пари по проекти. Back2BG...Ами тези, които са завършили в БГ и не владеят чужд език. Не съм специалист по човешки ресурси, но си представям как съм студент последна година в Софийския Университет, който не владее чужди езици. Отличник съм на випуска и с експертно ниво в своята област. Какво мога да направя? Мен кой ще ме мотивира да остана? В страната ни се спонсорират проекти, които ме карат да отделя още 2-3 години да уча в чужбина, за да мога да се възползвам от техните услуги. Нещо отново сме объркали схемата….да не говорим, че тук ми намирисва на чиста проба дискриминация.
Какво бих направил аз? Повече специализации в чужбина докато учим тук и по-голяма прозрачност при наемане на работа за хубавите позиции с 2-3 хиляди лева заплата. Поне за мен в тази насока е по-добре да се отделят среща. А който е напуснал БГ-то така или иначе рано или късно се завръща. Да не говорим, че ако съм мениджър водещо при избора ми на служители няма да е дали са работили в чужбина или дали владеят чужд език. Това са неща на повърхността. Ако е добър в областта си аз ще си го пращам в чужбина и ще го науча на чужд език. Според мен в Back2BG схемата нещо не е обмислена. Усилията би трябвало да се насочат към спирането на изтичането на мозъци, а не да губим напразни средства и усилия да се съревноваваме в една битка, която поне за сега няма как да се спечели.

Последното, което чухте за БГ от чужденец

Българските глинени съдове са шик в Америка. Яко, а? Тук
попаднах на интерестен постинг, който ме накара да се почувствам по-добре като българин.

Любимите ми банкови клонове

Едно от "любимите" занимания е да си говоря с най-отегчените служители на този свят, а именно банковите служители. Нека сега да ви препоръчам едно незабравимо преживяване. Има два клона на ОББ в София, които ако не сте посетили не сте били в банка. Онзи ден трябваше да отида да си взема новата дебитна карта от клона в Интерпред. Първо е много интересен замисъла да държиш подобен малък клон да функционира, при положение че от другата страна на булеварда си откриха съвсем нов и обширен офис. Но да приемем, че има някакъв смисъл. Отивам да си взема картата в чисто празния офис и охраната ми казва да си взема талонче с номерче. Когато видя номерчето си на електронно табло трябва да пристъпя към съответното гише. За мое огромно очудване въпреки 0-та клиенти никой не ме извика и аз си чакам като един съвестен клиент. Всичките мацки забили поглед в компютрите си и аз се почувствах като квестор на изпит - правеха разни неща и гледаха да не ги хвана. Последното, което им се искаше е да обслужат единствения клиент в офиса. Чакам, чакам и реших да седна. Тогава чух заветния звън и бях повикан. Доста комична ситуация като се има предвид, че докато бях обслужван влезна една мацка и без листче и без да бъде повикана си отиде на едното гише и никой не й се скара. Другия път ще знам как да действам.

Другата ми история дори не може да се мери с тази. Този път става дума за клона на ОББ в Бизнес Парка. Там пък ходих да си вземам нова кредитна карта /изобщо тази система да ходиш до Младост 4 да си вземеш картата при положение, че вече живееш на другия край не е домислена добре/. В този клон нямаше талончета и имаше свободни служители. Сядам пред един младеж и му казвам за какво съм там. Той ми казва "едни момент" и започва да рови в някаква документация. Аз си мисля, че нещо по моя случай...След 10-ина минути ровене отива някъде и се връща след още 10 вече без синята си униформа, а с цивилни дрехи, сяда пред мен, пак започва да търси и ЕВРИКА! намира това, което търси: СТУДЕНТСКАТА СИ КНИЖКА И ЕВТИН ПАРФЮМ, с който се напръсква пред мен и става без да ми каже нищо. Представете си само физиономията ми в този момент, докато го питам "Какво правим?" и неговата наглост, докато ми казва "Ами отидете при колежката". Момчето вероятно е тръгвало за изпит, който не е бил взет....

Двата ми "любими" клона на ОББ в София. И за да на не бъда толкова лош спрямо ОББ искам да ги похваля, че са единствената банка, която ми праща СМС, когато се тегли от картата ми. Освен това съм изключително доволен от офиса им на зала Универсиада...

Ето с какво мога да се занимавам през свободното си време - да организирам банков туризъм.